Веданта, вкоренена в древните Упанишади, датиращи от 800-500 г. пр.н.е., стои като крайъгълен камък на индуистката философия, задълбочавайки се в същността на реалността, душата и стремежа към освобождение от страданието. В основата му лежи Брахман, върховната и безкрайна реалност, от която произлиза всичко, докато Атман представлява индивидуалната душа, вечна, но впримчена от мая, илюзията за отделеност. Мокша, крайната цел, се постига чрез осъзнаване на единството между Атман и Брахман, надхвърляйки цикъла на преражданията. Веданта очертава три основни пътя към Мокша: Джнана Йога, стремежът към знание; Бхакти йога, преданост и любов; и карма йога, безкористно действие. Със своето дълбоко въздействие върху индийската култура и философия, Веданта предлага фар за духовно просветление, насочвайки хората към освобождение, истински мир и себереализация.