При повечето ипотечни кредити лихвеният процент се състои от две основни части: променлива компонента, обвързана с пазарен индекс, определян от банката, и фиксирана надбавка. Банката сама задава правилата за промяна на променливата лихва, което означава, че месечната вноска може да намалява при спад на индекса или да се увеличава при неговото покачване. Фиксираната лихва обикновено важи за начален период от 3 или 5 години, посочен в договора. През този срок клиентът има предвидимост на месечните плащания и е защитен от неочаквани промени в лихвените условия.