Рудолф Щайнер и Петър Дънов са основополагащи фигури, чиито духовни учения, въпреки различните им културни контексти, показват забележителни прилики. Щайнер, австрийски езотерик, основа антропософията, за да обедини науката и духовността, като значително повлия на образованието, селското стопанство и изкуствата чрез своя холистичен подход. Неговият валдорфски образователен модел насърчава интелектуално, артистично и практическо развитие в съответствие с етапите на човешкия растеж. Обратно, Дънов, български духовен водач, известен като Беинса Дуно, основава Всемирното бяло братство, фокусирайки се върху любовта, мъдростта и истината чрез смесване на християнството, източните философии и езотеричните традиции. Ученията на Дънов са насочени към балансирано развитие във физически, емоционални и духовни измерения. И Щайнер, и Дънов подчертават важността на интегрирането на духовната наука в ежедневния живот, централното място на любовта и състраданието и хармоничната връзка с природата. Техните философии се застъпват за екологична устойчивост и духовна еволюция на човешкото съзнание. Наследството на Щайнер е очевидно в широкото възприемане на валдорфското образование и биодинамичното земеделие, докато принципите на Дънов вдъхновяват множество духовни инициативи, посветени на лична и обществена трансформация.