Имало едно време прочут адепт на име Земан Зебу. Един ден той бил извикан от своя Учител, който решил да му даде важна задача. Той свързал Земан Зебу с десет нишки на живота, които той трябвало да разкъса.
Жегата бе безмилостна. Ал Джафари отиваше към халифа с провлачена походка, а чалмата се опитваше да падне от наведената му глава. Но той нито забелязваше това, нито го и интересуваше - беше твърде умислен.
Животът на село никак не бе лек. Поминък нямаше не само тук, но и в близкия град. Почти всички млади отдавна бяха отишли или в София, или в чужбина. Иван Манов бе един от младите. Но не от тези, които бяха заминали. Не. Той бе единственият от вида на прид
Службата бе свършила и хората бавно се разотиваха. Противно на друг път, свещеникът не бе зает със своите миряни, а бе излязъл и той навън, на прашния път пред църквата.
Лятото беше в разгара си, беше необичайно горещо и слънцето пареше, като добре загрял котлон. Момчетата се забавляваха някъде по морето, най-вероятно на юг, към Царево или Синеморец
1 .Вечерята трябва да е готова навреме. Планирайте я сутринта (най-добре е предната вечер, за да не забравите нещо). Предложете му какво смятате да сготвите и го обсъдете. Това означава, че вие се притеснявате за него и се интересувате от нуждите му. Мъже